
Накратко · 3 мин
- PIP не е уреден в закона, но работодателят може да го въведе едностранно - без Вашето съгласие.
- Подписът Ви под плана удостоверява само получаването му - не съгласие и не признание.
- Критериите трябва да са конкретни и проверими, а работодателят трябва да Ви окаже реална подкрепа.
- Отрицателният PIP може да доведе до уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но работодателят трябва да докаже трайна липса на качества.
- Променящи се критерии, отказано съдействие и PIP след отказ да напуснете са признаци за злоупотреба с право.
- Срокът за съдебно оспорване е 2 месеца от прекратяването - не от началото на PIP.
Скъпи читатели, през последните четири години в адвокатската ми практика се сблъсках с повече от 70 казуса на клиенти, свързани с процедурата PIP (Performance Improvement Plan) или т.нар. план за „подобряване“ на представянето на служителя. Успях да навляза в дълбочина на тази материя, поради което с убеденост мога да твърдя, че PIP е едно от най-грозните и недостойни неща, които един работодател може да причини на своя служител, отдал години от живота и усилията си на компанията, в случаите, когато решението за неговото освобождаване вече е взето и причините за това нямат нищо общо с неговото представяне...
Затова ще започна изложението си със съвет към работодателите: Ако сте решили да се разделите със свой служител, имайте достойнството да му го кажете открито! Направете му справедливо предложение за обезщетение от няколко заплати, съобразено с приноса му, конкретните обстоятелства и изискванията на избраното основание за прекратяване. Дайте му възможност спокойно да го обмисли и да преговаря. Стиснете си ръцете като достойни хора, а не се крийте зад написаните с GPT планове „за увол/подобрение“ на HR отдела, с които дори не сте се запознали.
Да представите предварително подготвеното отстраняване на служителя като „възможност за подобрение“ е обидно за труда и за достойнството му, още повече когато се касае за служители с опит в компанията, които буквално са прекарали една дузина години в нея още от създаването ѝ. Подобна процедура смачква самочувствието на човек, който до вчера е изпълнявал отговорни задачи, обучавал е колеги и е получавал ежегодно своя бонус за отлично свършена работа. Изведнъж същият този човек трябва всеки ден да доказва, че изобщо заслужава да остане на работа. Всяко негово действие се поставя под съмнение, всяка грешка се превръща в аргумент срещу него, а постигнатото през годините сякаш престава да има значение. Когато към това се добавят неясни или непостижими цели, променящи се изисквания и отказ на необходимото съдействие, трудно мога да приема, че се търси реално подобрение. Така организираният PIP подкопава именно увереността, инициативността и спокойствието, от които човек има нужда, за да работи добре. За мен тази „добросъвестна“ практика на HR отделите заслужава открита критика.
Особено недостойно е подобен подход да се използва от компании с претенции за репутация, лидерство и грижа за хората, каквито у нас в периода 2015–2025 г. често се срещаха. Практиката показва, че най-честата причина за раздялата е нов ръководител, който иска да изгради собствен екип, разминаване във вижданията на ръководството и служителя или вече изчерпано доверие. Това обаче не дава морално оправдание на работодателя да изгражда изкуствена история за професионалната непригодност чрез вкарването на служителя в PIP.
В следващите редове ще разгледам какво правно значение има PIP, кога работодателят може да го въведе, какви критерии следва да използва и как можете да защитите правата си, ако планът се превърне в средство за Вашето освобождаване. Настоящото изложение си поставя за цел да запознае читателя с най-общите положения, свързани с PIP, които имат изцяло практическа насоченост, без да претендира за изчерпателност и значение за науката. Благодаря Ви за отделеното време!
Пълният анализ · 10 раздела · 28 мин
01Какво представлява PIP и има ли специална правна уредба в българското законодателство?
Кратък отговор
Не. Кодексът на труда не урежда PIP, но работодателят може да го въведе като вътрешен процес за оценяване по силата на своята управленска власт.
В корпоративната практика PIP обичайно означава Performance Improvement Plan – план за подобряване на представянето или на изпълнението на работата. Среща се и наименованието Personal Improvement Plan. Зад тези думи би трябвало да стои разбираем процес, при който в случай на установен систематичен проблем с представянето на служителя, той трябва да бъде подпомогнат от работодателя чрез PIP и да се запознае с това какво трябва да подобри при ежедневното полагане на труда, за да остане на работа. Практически в България много често целта на този план е различна. Вместо да служи като средство за помощ на служителя да остане на работа, като се подобри, PIP се използва, за да послужи като основание за прекратяване на неговото трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
В Кодекса на труда не се съдържа правна уредба на процедурата по PIP, нито самата процедура е изрично предвидена като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Това обаче не означава, че работодателят няма право да въвежда PIP, напротив. Следва да се настоява върху тезата, че работодателят може да създаде вътрешен процес за оценяване и за подобряване на представянето на служителите си. Причината едностранно работодателят да може да инициира процедура по PIP за служителя се крие в неговата организационна (управленска) работодателска власт, с която той разполага.
В подробностите: защо работодателят може да въведе PIP, въпреки че Кодексът на труда не го урежда.
02Как се въвежда PIP и необходимо ли е съгласието на служителя?
Кратък отговор
Съгласието Ви не е необходимо - PIP се въвежда едностранно, със заповед. Подписът Ви удостоверява само получаването, а не съгласие. Планът обаче не може да променя трудовата Ви функция без писменото Ви съгласие (чл. 119 КТ).
Безспорно работодателят може да конкретизира трудовите задачи в рамките на уговорената трудова функция, без да иска съгласието на служителя за всяко свое управленско решение, каквото представлява и процедурата по PIP. Служителят от своя страна дължи изпълнение на законните работодателски нареждания, които са във връзка с изпълняваната от него трудова функция. Оттук произтича правото на работодателя да вмени на служителя изискване за спазване на определен работен процес, за отчитане и подобряване на неговото представяне. Границата преминава там, където под формата на оценяване се изменя самият трудов договор и трудовите функции на служителя или се въвежда обективно неизпълним като трудова норма (количество и качество труд) критерий за оценка в PIP.
От съдържателна гледна точка PIP не дава общо право едностранно да бъде променяна трудовата функция на служителя, доколкото за такова изменение по правило е необходимо писмено съгласие на служителя, съгласно чл. 119 КТ.
Същевременно не всяка задача, която не е описана изрично в длъжностната характеристика, представлява непременно нова длъжност или излизане от обхвата на възложената трудова функция. Затова с особено внимание при провеждане на процедурата по PIP трябва да анализираме възложените задачи на служителя по плана и дали те кореспондират с уговорената в трудовия договор работа, която се е задължил да извършва.
Може да се каже, че PIP най-често се подготвя и прилага от прекия ръководител на служителя – мениджър или друг служител с ръководни функции. Практика е HR специалист да участва в процеса според възложените му правомощия.
Процедурата по PIP може да бъде установена в Правилника за вътрешния трудов ред и да се прилага спрямо служители, които не отговарят на изискванията за представяне на работодателя. Този подход следва да бъде споделен, защото създава изначална предвидимост и прозрачност на този процес. Така всеки служител ще знае, че ако неговото представяне не е ефективно – то той може да бъде включен в процедура по PIP. В същото време няма общо законово правило, според което всяко индивидуално оценяване задължително трябва да бъде уредено първо като общо правомощие на работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред. Достатъчно е издаването на заповед от работодателя, с която конкретният служител се включва в процедура по PIP, считано от конкретна дата.
Много често в практиката работодателите твърдят – „той подписа PIP-а още при започването му, а след това в деня на приключване на процедурата“. Особено внимание следва да се обърне върху полагането на подпис от служителя на връчения му PIP. Този подпис не съставлява признание, че служителят е съгласен с PIP, или че признава липсата на качества, за които го оценяват. Напротив, подписът под PIP на служителя в началото и в края на процедурата означава единствено, че той се е запознал с него и спрямо него процедурата е започнала/завършила, т.е. че е получил изготвения PIP и той му е надлежно връчен.
Налага се извод, че отказът на служителя да подпише PIP не спира, не прекратява процедурата, защото тя съществува независимо и въпреки волята на служителя и работодателят има правото да я въведе едностранно. Разбира се, работодателят има право и едностранно да я прекрати, когато установи, че е отпаднала необходимостта от нея.
В подробностите: кога PIP незаконно променя трудовата Ви функция · какво означава (и какво не) подписът Ви · трябва ли PIP да е предвиден в Правилника.
03Какви критерии за оценка трябва да съдържа PIP?
Кратък отговор
Критериите трябва да са обективни, проверими и свързани с длъжността. Не е задължително всичко да е в числа, но изисквания като „бъдете по-проактивен“ без конкретика трудно доказват липса на качества.
Критериите, по които PIP трябва да се изгради, както и критериите, по които работодателят ще оценява представянето на служителя, следва да са обективни и проверими. Както вече се отбеляза, българското законодателство не познава PIP и не установява неговото задължително съдържание. Когато обаче работодателят използва плана, за да докаже липса на качества, той трябва да обясни как оценените резултати установяват действителна, системна неспособност за ефективно изпълнение на конкретната работа, а не представляват средство за злоупотреба с право.
При прегледа на PIP в практиката си винаги поставям следните въпроси:
| Елемент | Какво трябва да може да се провери |
|---|---|
| Установен проблем | Кои действия, пропуски или резултати показват затруднението или проблемите в изпълнение на възложената работа на служителя и от кога? |
| Връзка с длъжността | По какъв начин неизпълнението на възложените задачи кореспондира с трудовата функция на служителя? Има ли възложени задачи, които показват несъответствие с длъжностната характеристика? |
| Очаквано изпълнение | Какъв резултат работодателят е определил за достатъчен и какво точно трябва да промени служителят в представянето си? |
| Метод на оценяване | Как се определят изходните данни за оценка и каква е формулата за оценяване? Почива ли на обективни критерии или оценката е субективна? Кой ще оценява служителя и как е мотивиран изводът за несправяне с работата и липса на качества? |
| Срок | Достатъчно ли е реално отработеното работно време за изпълнение и наблюдение на PIP, отчетени ли са отпуските, които служителят е ползвал? |
| Условия и подкрепа | Осигурени ли са информацията, указанията и необходимото обучение, менторство, съдействие? Колко срещи са проведени и през какъв период? Какви са резултатите от срещите? |
| Чуждо съдействие | Налице ли са забавяния в изпълнение на възложената работа поради причини, които са извън контрола на служителя, като – изискване за съдействие от друг отдел, необходимост от съгласуване с мениджър и др.? |
| Отчитане на напредъка | Как се установява подобрението, оставащите затруднения и крайният резултат? |
Тези въпроси са ориентир за съдържателна проверка, а не списък с формални реквизити. За мен същественото е служителят да разбира какво се очаква, а оценката да позволява проверка и от човек, който не е участвал в процедурата.
Обективност не означава непременно всички критерии за оценка да имат числов израз. Комуникацията, самостоятелността и работата в екип почти винаги са необходими качества за ефективното изпълнение на работата. Те обаче трябва да се свържат с подлежащо на оценка поведение. Така, например, често използваното в PIP изискване към служителя „да бъде по-проактивен“ е трудно за защита или опровергаване, ако не е ясно какво конкретно проактивно действие е липсвало в работата на служителя. Значително по-проверимо е да се посочи, че при установена трудност служителят трябва своевременно да я отрази, да уведоми отговорните лица и да предложи възможен подход според правомощията си.
Обратно, един процент може да прикрива субективна или непостижима цел. При показател „100% от задачите в срок“ трябва да се знае кои задачи се включват, каква е сложността им, кога започва срокът и кой го променя. Трябва с други думи да е ясно установена трудовата норма. Десет лесни задачи и десет проекта с външни зависимости не са съпоставими само защото броят им е еднакъв. Бинарното отбелязване „неизпълнено“ може да заличи както съществен напредък, така и причините за неприключването.
Тук бих разграничил и нормалното ефективно изпълнение от изключителното представяне. Работодателят може да има амбициозни бизнес цели. Непостигането на всяка от тях обаче не доказва само по себе си липса на качествата, необходими за длъжността. Последното място в класация между много силни служители също не означава непременно, че класираният на него служител е неспособен да изпълнява ефективно работата си.
Ще илюстрирам това с твърдение, че служителят има „силен акцент“ при работа с немски език. Правният въпрос е как този конкретен начин на говорене пречи на изпълнението на работата: неразбираема ли е комуникацията, допускат ли се съществени смислови грешки, възникват ли реални затруднения за клиентите? Самото неодобрение на акцента не е достатъчно обяснение. Критерият трябва да бъде свързан с действителните изисквания на длъжността и да не прикрива недопустимо третиране по защитен признак. Дипломи от немска гимназия, университет, обучение на немски и продължителен професионален опит в Германия са относими доказателства срещу голословно твърдение за езикова неспособност. Те заслужават обсъждане, но не са неопровержимо доказателство за безупречно изпълнение на всяка конкретна задача. Ако се твърдят правописни и граматически грешки, трябва да бъдат проверени самите текстове, авторството им, контекстът и значението на грешките за работата. При спор, изискващ специални знания, може да бъде необходима подходяща експертиза. Тези примери не изчерпват многообразието от различни възможности, защото видовете работа и трудовите функции на служителите са неизброимо много, но дават отправната точка на работодателя къде трябва да наблегне, за да състави законосъобразен PIP.
В подробностите: 8-те въпроса, които задавам при всеки PIP · защо „100% от задачите в срок“ може да прикрива непостижима цел · примерът със „силния акцент“.
04За значението на съдействието на работодателя в процедурата по PIP и нейната продължителност
Кратък отговор
Работодателят трябва да осигури реална подкрепа - обучение, достъп, обратна връзка. Отказът ѝ е силна индиция, че се търси провал. Законов срок за PIP няма; продължителността трябва да позволява подобрението реално да бъде оценено.
Съществен е въпросът дали отрицателният резултат действително отразява качествата на служителя или е следствие от условията, при които той е поставен от работодателя, както и въпросът – налице ли е съдействие от работодателя в процедурата по PIP.
Примерите за реална подкрепа бих могъл да обобщя в следната таблица:
| Форма на реална подкрепа | Практически проявления на подкрепата |
|---|---|
| Практическо обучение | Провежда се обучение по конкретната система или процедура, при което служителят изпълнява примерни задачи и получава обяснение на допуснатите грешки. |
| Действително наставничество | Определен колега отделя конкретно време, преглежда работата на служителя и му помага при възникналите затруднения. |
| Необходим достъп и технически средства | Своевременно се предоставят работещ достъп до системите, необходимите документи, информация и оборудване за изпълнение на задачите. |
| Конкретен пример за очакваното изпълнение | Представя се правилно изготвен отчет, обработено клиентско запитване или техническо задание, чрез които се разяснява очакваният стандарт. |
| Навременна и съдържателна обратна връзка | Ръководителят посочва конкретния недостатък, обяснява как да бъде отстранен и предоставя възможност за корекция преди крайното оценяване. |
| Съдействие от други отдели | Когато задачата зависи от правния отдел или технически екип, ръководителят осигурява контакт, отговорни лица и срокове за тяхното участие. |
| Ясно определяне на приоритетите | При конкуриращи се задачи работодателят писмено определя последователността на изпълнението и кои задачи могат да бъдат отложени. |
| Работно време за обучение и подобрение | Осигурява се време за обучението и прилагането на наученото чрез съответно преразпределяне на останалите задължения. |
| Отстраняване на организационни пречки | Предприемат се конкретни действия срещу забавени одобрения, неработещ софтуер или противоречиви указания от различни ръководители. |
| Възможност за прилагане на наученото | Възлагат се подходящи последващи задачи и се предоставя достатъчно време, през което подобрението действително да бъде наблюдавано и оценено. |
Отказът на работодателя да осигури реална и необходима подкрепа по време на PIP е силна индиция, че се търси провал на служителя, който впоследствие да обоснове уволнението му поради липса на качества. Когато работодателят поставя цели, но същевременно отказва достъпа, информацията или съдействието, без които те не могат да бъдат постигнати, той сам създава предпоставки за отрицателния резултат. Особено показателна е ситуацията, при която необходимата помощ е своевременно и конкретно поискана, но отказът или бездействието продължават, а причинените от тях затруднения се отчитат изцяло във вреда на служителя. Трудно бих приел, че се преследва действително подобрение, когато работодателят наблюдава и документира неуспехите, без да предоставя необходимото съдействие за преодоляването им с конкретни примери и насоки. При такава организация отрицателната оценка отразява последиците от създадените от работодателя пречки, вместо действителните професионални възможности на служителя. Именно съчетанието между отказана необходима подкрепа и последващо позоваване на предизвикания неуспех дава сериозно основание да се изследва дали PIP е използван за изграждане на привидно оправдание за предварително решено освобождаване.
Показателен е примерът с проект, който изисква сигнализиране от служителя, одобрение от правния отдел и внедряване от технически екип (frontend и backend разработчиците). Служителят предава своята част навреме, но одобрението се забавя. Ако в крайния отчет се запише единствено: „проектът не е приключен“, това не обяснява защо резултатът доказва организационен дефицит на оценявания служител. Разбира се, чуждото забавяне не е универсално оправдание. Ако координацията и своевременното предупреждение са част от длъжността, значение има дали служителят е изпълнил тези задължения. Но не може да му се вмени отговорност за чуждо решение, което той не е имал възможност да вземе или да ускори.
Същото важи за натрупаните преди възлагането на PIP просрочия. Ако задача е престояла в системата като нерешен „тикет“ месеци преди да бъде прехвърлена на конкретния служител, общата ѝ продължителност не е равнозначна на лично допуснато от него забавяне. Историята на възлагането и промените в приоритета може да бъде по-важна от крайния статус „закъсняла“.
Няма универсален законов срок от 30, 60 или 90 дни за PIP. Няма и общо правило, че работодателят непременно трябва да събере примери за неефективно изпълнение на трудовите задължения от служителя за месеци назад. При ежедневни еднотипни операции сравнително кратък период може да даде достатъчно информация, при проекти с многомесечен цикъл същият период може да е напълно недостатъчен. Трайността се доказва с действителното изпълнение, а не с механично достигане на определен брой календарни дни. Ако нови процедури са въведени на 20 ноември, а отрицателният извод е направен на 26 ноември, следва да се проверят сложността им, предоставените инструкции и възможността да бъдат усвоени. Шестте дни не правят оценката автоматично незаконна, но поставят съвсем основателен въпрос дали се измерва трайна липса на качества, или нормално приспособяване към нов начин на работа.
Накрая, следва да се настоява върху тезата, че времето на разрешен отпуск (тук включвам период на временна неработоспособност (болничен), период на майчинство и всички други отпуски по КТ) не е част от процедурата и процедурата трябва да се удължи с толкова дни, колкото служителят не е бил на работа. За PIP няма общо правило за автоматично удължаване с всеки ден отсъствие, но е логично работодателят да въведе удължаване на периода на PIP, когато е била налице временна неработоспособност или е ползван някакъв друг отпуск.
В подробностите: 10 форми на реална подкрепа, които работодателят дължи · примерът с чуждото забавяне · как се отчитат отпуските и болничните.
05Може ли отрицателният PIP да доведе до уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Кратък отговор
Да, но работодателят трябва да докаже трайна липса на конкретно качество, която съществува и към момента на уволнението. PIP не е задължителна стъпка - той е само доказателство.
Това е най-важният въпрос в изложението и отговорът на него е положителен. Практиката на съда показва, че проведеният PIP може да обоснове липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Тоест, работодателят може да използва данните от PIP, за да аргументира прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
По въпроса за основанието по т. 5 има постановено Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, което поставя в центъра трайното неефективно изпълнение във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсващи знания, умения или навици. Практически проверката обхваща: какво необходимо за конкретната работа качество липсва, как тази липса се проявява в трайно неефективно изпълнение и защо именно тя е причина за установените резултати.
Трите въпроса са свързани. Повторени отрицателни оценки не доказват причината за резултата, ако всички са основани на една и съща непроверена констатация. И множество пропуснати срокове не доказват организационна неспособност, ако са следствие от установено забавяне на необходимите входни данни. Трайността не означава непременно непоправимост или невъзможност човекът някога да се научи. Изисква се достатъчно устойчив дефицит, който действително пречи на ефективната работа. Обичаен единичен пропуск или временен спад сами по себе си не установяват този състав. Същевременно не е необходимо служителят да се проваля във всичко: липсата и на едно съществено качество може да е достатъчна, ако законовите предпоставки са доказани.
Решаващо е дали основанието съществува към момента на прекратяването. В Решение № 60285 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 3502/2018 г., IV г. о., ВКС отхвърля възможността минали пропуски да се приемат без проверка за продължаващи и през следващи години. Ако проблемът е отстранен и служителят се е подобрил, миналото несправяне с поставените задачи не дава основание за уволнение. Това има пряко значение, когато служителят е изпълнил или преизпълнил поставените цели. Работодателят трябва да отчете тези резултати. Ако продължава да твърди липса на качества, следва да докаже какво съществено затруднение остава, а не просто да повтори началната оценка.
От друга страна, постигнатото по част от задачите все пак не изключва доказано трайно несправяне с други важни задължения – разграничение, застъпено и в Решение № 320 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 6501/2014 г., IV г. о. на ВКС. Ако години наред служителят получава добри оценки, награди и бонуси за лично представяне, а внезапно при същата работа е определен като „непригоден“, това противоречие според мен заслужава внимание, защото представлява индиция за злоупотреба с право. Особено относими са документите за същия период и същите умения, които работодателят вече отрича.
Не всеки годишен бонус удостоверява отлично цялостно изпълнение на възложените задачи. Бонусът много често може да зависи от фирмен резултат, екипна цел или само от определена част от работата, а да не отчита конкретно представяне на служителя през посочения период. Затова бих проверил правилата за начисляването му и конкретните отчети, преди да дам заключение дали изплащането на бонус представлява косвено признание от работодателя, че служителят работи добре. Бонусът за безгрешна клиентска комуникация, например, е значително по-силен аргумент срещу твърдение за езикови дефицити, отколкото общо плащане, получено от всички заради високия финансов резултат на дружеството.
Изтеклият изпитателен срок също не създава забрана за последващо уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Работодателят губи възможността да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 71 КТ въз основа на изтеклата клауза за изпитване, но законно може да се позове на друго действително осъществено законово основание, каквото е предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако са налице предпоставките за това.
По действащото законодателство PIP не е задължителна предварителна стъпка за прилагане на т. 5. По-скоро PIP служи за улеснение на доказването на тези факти. Важно е да се подчертае, че порок в плана също не освобождава съда от преценка дали основанието е доказано с други допустими доказателства – като свидетелски показания, например.
Накрая трябва да се прави съществена разлика между т. 5, т. 6 и т. 11 на чл. 328 КТ. Ако действителният проблем е липса на изискуемо образование или квалификация, или непокриване на изменени изисквания – не попадаме в хипотезата на т. 5. Въпросът за съотношението им обаче изисква дълбочина и следва да е предмет на отделно изследване, поради което няма да бъде разглеждан тук.
В подробностите: тълкувателно решение и 2 решения на ВКС · защо бонусът не винаги доказва, че работите добре · има ли значение изтеклият изпитателен срок.
06Какво доказва оценката и как трябва да бъде мотивирано прекратяването, за да издържи в съда?
Кратък отговор
Тежестта на доказване е върху работодателя. Вътрешната оценка не обвързва съда, а заповедта трябва да посочва липсващите качества или как служителят се справя с работата - „неуспешен PIP“ сам по себе си не е достатъчен.
Разпределението на доказателствената тежест изисква от работодателя да докаже законовото основание за уволнението, т.е. че за служителя е налице трайна липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Вътрешният отчет удостоверява какво е записал оценяващият. Той няма задължителна доказателствена сила за съда да приеме всяка констатация за вярна. Документът „не се справя с комуникацията“ и доказателството за конкретен повтарящ се комуникационен проблем са различни неща.
Полезен пример е Решение № 6063 от 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 9518/2025 г. на Софийския градски съд. При спор за уволнение на софтуерен инженер съдът приема, че работодателят не е представил достатъчно обективни и убедителни доказателства за липсата на качества, като е възприел формално оценки на ръководител от дружеството, за което служителят фактически е работил.
От него може да се изведе практическият въпрос: разполага ли работодателят с проверими факти, или само възпроизвежда чуждо мнение и недоволство от работата? Оценка от клиент, чуждестранен мениджър или дружество от групата може ли да бъде доказателствено средство?
Според т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. работодателят трябва да посочи липсващите качества или да опише начина, по който служителят се справя с работата. Това са алтернативни начини за индивидуализация. Не е правилно да се настоява, че всяка заповед непременно трябва едновременно да изброява качествата и да възпроизвежда всички задачи с всички подробности.
В Решение № 503 от 21.07.2026 г. по гр. д. № 2085/2025 г., IV г. о. ВКС потвърждава, че мотивирането може да бъде и чрез препращане към други известни на служителя документи, включително оценки и план за подобряване на представянето. По конкретния спор ВКС отхвърля исковете срещу уволнението. Следователно наличието на PIP може да подпомогне и работодателската защита, когато фактите и доказателствата я подкрепят.
Тук разграничавам два въпроса. Първо, достатъчно ясно ли е посочена причината за уволнението, така че служителят да може да организира защитата си? Второ, доказано ли е, че заявеното и установеното в PIP действително е налице? Ясно мотивирана заповед може да се основава на неверни факти. А факти, събрани впоследствие, не могат да служат за свободна подмяна на първоначално заявената причина с друга.
Само изразът „неуспешен PIP“, без разбираема индивидуализация на твърдения дефицит, не разрешава тези въпроси. Затова защитата не бива да се изчерпва нито с формата на заповедта, нито с общото отрицание на оценката.
Оставям отворен въпроса за доказването, защото той не може в дълбочина да бъде изяснен в това кратко изложение. На него следва да се посвети съвършено отделно и задълбочено изследване.
В подробностите: решение на СГС в полза на уволнен софтуерен инженер · как трябва да бъде мотивирана заповедта, за да издържи в съда.
07За съществената разлика между липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното нарушение
Кратък отговор
Липсата на качества е безвиновна („не може“), а дисциплинарното нарушение - виновно („не желае“). Двете основания имат различни процедури, срокове и гаранции, а границата между тях изисква внимателна преценка на фактите.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е дисциплинарно наказание и следва ясно да се разграничава от дисциплинарното производство, в основата на което стои виновното неизпълнение на трудовите задължения, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, а не обективна (безвиновна) липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Често се използва разграничението между служителя, който „не може“, и служителя, който „не желае“. При първата хипотеза въпреки желанието и усилията, които полага, служителят не може да престира труд в количество и качество, което работодателят изисква. Във втората хипотеза – възможности за извършване на работата има, служителят може да работи ефективно, но поради една или друга причина не желае да изпълнява трудовите си задачи, заради което може да бъде дисциплинарно уволнен.
При чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е достатъчно работодателят да е недоволен от служителя или да установи отделна грешка. Необходимо е да докаже липса на знания, умения или навици, която причинява трайно неефективно изпълнение на работата в качествено, количествено или времево отношение. Следователно трябва да се установят както конкретният дефицит, така и неговото действително отражение върху изпълнението на работата.
При дисциплинарното уволнение работодателят трябва да установи конкретно виновно нарушение на трудовата дисциплина, което с оглед на тежестта си, обстоятелствата на извършването и поведението на служителя оправдава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнението. Дисциплинарно уволнение е възможно да се наложи и за едно достатъчно тежко нарушение, не е необходимо във всеки случай да се доказва продължително несправяне с работата. Поради това нито всяка допусната грешка оправдава дисциплинарно уволнение, нито всяко виновно неизпълнение доказва трайна липса на качества.
Различни са и предвидените в закона гаранции за правото на защита на служителя. При дисциплинарното уволнение работодателят трябва да осигури възможност за обяснения по чл. 193 КТ, да спази сроковете по чл. 194 КТ и да издаде мотивирана писмена заповед съобразно чл. 195 КТ. По общото правило наказанието се налага до два месеца от откриването и до една година от извършването на нарушението, при съобразяване на законовите правила за течение на сроковете. Прекратяването е без предизвестие, докато при основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се предвижда прекратяване с предизвестие.
Същевременно не бих свел разграничението до удобната формула, че единият служител „не може“, а другият „не желае“ да работи. В Решение № 503 от 21.07.2026 г. по гр. д. № 2085/2025 г. на ВКС, IV гражданско отделение, се приема, че прояви на дисциплинарно нарушение могат да разкриват и липса на качества. Съдът отделя хипотезата на умишлено нарушение, при което служителят цели увреждане на работодателя или съзнателно допуска настъпването на вредите. Затова наличието на дисциплинарен елемент изисква внимателна преценка на фактите, а не автоматично изключване на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Друга съществена разлика е значението на момента, към който се преценява наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Дисциплинарната отговорност се отнася до извършено нарушение, за което наказанието трябва да бъде наложено в законовия срок. При липсата на качества решаващо е дефицитът да съществува и към момента на прекратяването. В Решение № 60285 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 3502/2018 г. на ВКС, IV гражданско отделение, изрично е отречена възможността минали пропуски да обосноват уволнение поради липса на качества, когато съответният дефицит вече не се установява.
Това има пряко значение за PIP. Ако служителят е преодолял установените затруднения и вече изпълнява ефективно работата си, първоначалните отрицателни констатации не могат да се използват като достатъчно основание за последващо уволнение поради липса на качества. Работодателят трябва да отчете настъпилото подобрение и да установи какво релевантно затруднение продължава да съществува. Прекратяването по т. 5 не представлява наказание за някогашно незадоволително представяне.
При анализа на подобен спор следва да се провери какво поведение действително доказват описаните в PIP случаи. Просрочена задача например може да е свързана с недостатъчни организационни умения, с виновно неспазване на указания или с липсващо чуждо съдействие. Самото отбелязване „неизпълнено“ не установява причината. Работодателят трябва да докаже предпоставките на избраното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В подробностите: тестът „не може“ срещу „не желае“ · различните срокове и гаранции · кога нарушението разкрива и липса на качества.
08Кога PIP представлява злоупотреба с право?
Кратък отговор
Когато планът е само привидно оправдание за вече решено освобождаване. Типични признаци са променящи се критерии, отказано съдействие и PIP след отказ да напуснете. Злоупотребата трябва да докажете Вие, но и косвените доказателства могат да са достатъчни.
Работодателската власт е подчинена на изискването за добросъвестност, съгласно чл. 8 КТ. Правото да се организира и оценява работата на служителя в процедура по PIP не дава право на работодателя да създава привидна история за непригодност на служителя, когато действителната цел е предварително решеното отстраняване на определен човек по причини, несвързани с качествата му.
За мен особено показателен е въпросът какъв реално достижим резултат би позволил на служителя успешно да приключи плана и да постигне заложените резултати. Ако всяко изпълнение води до нов критерий, всеки успех се обезценява и предварително е ясно, че оставане няма да бъде допуснато, трябва да се изследва дали „подобряването“ не е само привидната цел.
Неизчерпателно ще посоча някои индиции за злоупотреба с право:
промяна на критериите след изпълнението или прилагането им със задна дата;
поставяне на взаимно изключващи се задачи и необяснимо непостижими срокове;
отказ на необходим достъп и съдействие, последван от отрицателна оценка за липсващия резултат;
необосновано по-тежък стандарт спрямо съпоставими колеги, т.е. непосилна трудова норма;
премълчаване на успешните резултати и многократно използване на един и същ изолиран случай;
последователност между отказ да напусне, упражняване на трудово право и въвеждане на плана, подкрепена от други данни за връзката между събитията.
Други такива могат да бъдат:
неспазване на съществени гаранции, които самият работодател е предвидил в приложимите вътрешни правила, особено когато пропуските последователно затрудняват служителя да покаже или докаже подобрение;
отчитане на законосъобразно ползван отпуск или временна неработоспособност като отрицателно представяне, както и пренебрегване на действително отработеното време при оценката на поставените цели;
изявления или документи, показващи, че освобождаването е решено независимо от представянето, включително натиск върху оценяващите да достигнат до предварително определен отрицателен извод;
Към тези индиции бих добавил и последователността между предложение за прекратяване по взаимно съгласие, отказа на служителя и последващото му включване в PIP. Особено показателна според мен е ситуацията, при която работодателят първо предлага прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а след отказа внезапно започва да твърди сериозни професионални недостатъци, които преди това не е посочвал, въпреки че се отнасят до отдавна наблюдавана работа. Значението на тази последователност се засилва, ако тя е съпроводена с натиск за подписване, необяснима промяна на оценките или изявления, че отказът няма да промени решението за раздяла.
Добросъвестността винаги се предполага, поради което служителят, който твърди злоупотреба, трябва да посочи и докаже фактите, които оборват тази презумпция. Това може да стане и чрез съвкупност от косвени доказателства, не е необходимо непременно да съществува писмо, в което работодателят изрично признава предварителното решение за отстраняване на служителя.
В подробностите: 11 индиции за злоупотреба с право · защо е важно, ако преди PIP Ви е предложено да напуснете по взаимно съгласие.
Интерактивна проверка
Проверете своя PIP
Отбележете кои от следните обстоятелства са налице във Вашия случай.
Отбележете признаците, които се отнасят до Вашия PIP.
Проверката е ориентировъчна и не представлява правна консултация. Отговорите Ви не се изпращат и не се съхраняват.
09Прилага ли се закрилата при уволнение по чл. 333 КТ?
Кратък отговор
Да. За защитените категории (напр. майки на деца до 3 години, трудоустроени, лица в разрешен отпуск) е необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда. Без него уволнението се отменя само на това основание.
Процедурата по PIP не освобождава работодателя от задължението му да се съобрази с предварителната закрила от уволнение по чл. 333 КТ, защото основанието за прекратяване попада в обхвата на тази закрила – доколкото чл. 333, ал. 1 КТ изрично посочва предметния обхват на закрилата – „В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ“.
Затова при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за определени категории е необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Такива са например майките на деца до три години, трудоустроените, лицата с определени заболявания и започналите ползването на разрешен отпуск, при съответните законови предпоставки. Съществуват и други защитени категории.
При трудоустрояване и заболяванията по съответната наредба се изисква и становище на ТЕЛК. За определени синдикални ръководители е приложимо предварително синдикално съгласие.
За бременна служителка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро, при надлежно удостоверяване на състоянието, действат специалните ограничения на чл. 333, ал. 5 КТ. За ползващите отпуск по чл. 163 КТ се прилага чл. 333, ал. 6 КТ. Закрилата по чл. 333 се преценява към връчването на заповедта. Когато изискуемото предварително разрешение или съгласие липсва, чл. 344, ал. 3 КТ предвижда отмяна на уволнението само на това основание, без разглеждане на спора по същество. Накрая, ако разрешение от Инспекцията по труда е получено, това не задължава съда да приеме, че липсата на качества е доказана.
В подробностите: кои служители са защитени · кога е необходимо становище на ТЕЛК · специалните правила при бременност и инвитро.
10Как да реагирате, ако Ви включат в PIP?
Кратък отговор
Консултирайте се с адвокат, възразявайте писмено и своевременно, документирайте пречките и продължете да работите. Ако бъдете уволнени, имате 2 месеца от прекратяването, за да заведете дело.
Калкулатор
До кога можете да оспорите уволнението?
Изчислението е ориентировъчно: отчита съботите, неделите и официалните празници, но не и извънредно обявени неработни дни. Не чакайте последния ден, а подайте иска възможно най-рано.
Първосигналната реакция на всеки е: „искат да ме махнат, затова ме вкарват в процедура по PIP“. Затова отговорът на тази реакция е – консултация с адвокат!
Ако смятате, че можете сами да се справите, ето няколко полезни съвета: Поискайте своевременно пълния план с приложенията, приложимата версия на политиката за оценяване, трудовия договор и длъжностната характеристика. Прегледайте и предишните си оценки, правилата за бонусите и отчетите, които удостоверяват положителните резултати от работата Ви.
Подредете възраженията си по отделните констатации. За всяка от тях посочете какво се твърди, защо го оспорвате и кой документ или факт подкрепя позицията Ви. Не се ограничавайте до общото твърдение, че оценката е субективна. Подкрепете възражението с данни за конкретната задача, определения срок, изпратения резултат и пречките, които оценяващият е премълчал.
При неясни цели поискайте писмено уточнение какво изпълнение ще бъде прието за достатъчно, кой ще Ви оценява и как ще се отчитат забавянията, зависещи от други лица. Ако получите несъвместими задачи, поискайте писмено определяне на приоритетите. Ако Ви липсват достъп, информация или указания, посочете конкретно какво Ви е необходимо и как липсата му влияе върху изпълнението. Документирайте проблема още при възникването му.
Не изчаквайте крайния отрицателен отчет, за да възразите за първи път. Използвайте междинните срещи, когато са предвидени, за да обсъдите постигнатото и нерешените препятствия. След всяка такава среща отразете писмено същественото: изпълнените задачи, дадените указания, оставащите затруднения и поисканото съдействие. Така ще можете впоследствие да установите какво действително е било обсъдено и договорено.
При получаване на плана съобразете писменото си уточнение с конкретния документ. Като пример бих посочил следната формулировка:
„Получих плана на […………]. Подписът ми удостоверява получаването. Оспорвам констатациите по точки [………………………] по причините, изложени в приложеното възражение. Моля да бъдат уточнени критериите за успешно изпълнение, необходимото съдействие и начинът за отчитане на пречките извън моя контрол. Ще продължа да изпълнявам законните си трудови задължения.“
Не разчитайте, че тази примерна формулировка сама по себе си осигурява универсална защита. Прочетете целия документ, особено ако съдържа изменение на трудовия договор или конкретни фактически признания. Същевременно продължете да изпълнявате законните си трудови задължения. Самото оспорване на PIP не оправдава преустановяване на работата. Съчетавайте добросъвестното изпълнение с ясни и своевременни възражения.
Поискайте заверени копия от документите в трудовото си досие на основание чл. 128б, ал. 4 КТ. За необходимите документи, удостоверяващи факти по трудовото правоотношение, подайте писмено искане по чл. 128а КТ, който предвижда предоставянето им в 14-дневен срок. Не приемайте тези права като разрешение за неограничен достъп до всички фирмени системи и чужди данни.
Ако относими документи се намират у работодателя, посочете кои са те и какво значение имат за защитата Ви. При съдебен спор поискайте представянето им по надлежния ред и преценете необходимостта от други допустими доказателствени средства. Не приемайте липсата на непосредствен достъп като знак, че съответните факти непременно ще останат извън проверката на съда.
Събирайте и запазвайте доказателствата за защитата си по законосъобразен начин. Не заобикаляйте ограниченията за достъп и не изнасяйте масово поверителни материали. Преценете какви документи са необходими и по какъв ред да бъдат събрани, особено когато съдържат клиентска информация или чужди лични данни.
Възразявайте още по време на изпълнението на плана. Съобразете възможностите за самостоятелното му оспорване с правните последици на конкретните действия, тъй като няма общ специален иск за „отмяна на PIP“, аналогичен на оспорването на уволнение. Ако трудовото Ви правоотношение бъде прекратено, оспорете конкретните неверни констатации, представете насрещните доказателства и посочете нарушенията на приложимите гаранции за защита.
Спазете двумесечния срок за съдебно оспорване на прекратяването, който тече от деня на прекратяването – чл. 358 КТ. Не го изчислявайте от въвеждането на PIP. Не разчитайте, че вътрешната жалба, кореспонденцията с HR или сигналът до Инспекцията по труда сами по себе си спират този срок. Водете преговорите така, че да запазите възможността си за своевременна съдебна защита.
При съответните предпоставки преценете дали да поискате признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяване на работа и обезщетение по чл. 344 и чл. 225 КТ. Докажете периода, през който сте останали без работа поради незаконното уволнение, до законовия предел от шест месеца. Не приемайте, че всяка отменена заповед води автоматично до присъждане на шест заплати. Ако сте започнали по-ниско платена работа, съобразете и възможността да претендирате разликата във възнагражденията.
За мен професионалната Ви стойност не се определя от една отрицателна оценка в корпоративен формуляр. Когато обаче тази оценка се използва за прекратяване на трудовото Ви правоотношение, подгответе защитата си с конкретни факти за възложената работа, изпълнението и причините за отчетените затруднения. Изградете своевременно защитата, чрез която работодателският извод може да бъде проверен по същество.
В подробностите: примерно възражение, което можете да използвате · кои документи да поискате и в какъв срок · какво можете да претендирате при незаконно уволнение.
Включени ли сте в PIP?
Вече сте получили заповед за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата?
Не се колебайте, потърсете адвокат! Правната преценка е полезна още при получаването на плана, когато служителят може да поиска ясни критерии, да оспори неверните констатации и да документира действителното изпълнение. Но и след връчване на заповедта за уволнение – не е късно, имате 2 месеца! Час за консултация може да бъде запазен на +359 89 953 5780 или на contact@advgochev.com.
Запазете консултацияЦитирана съдебна практика
- Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС.
- Решение № 60285 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 3502/2018 г., IV г. о. на ВКС.
- Решение № 503 от 21.07.2026 г. по гр. д. № 2085/2025 г., IV г. о. на ВКС.
- Решение № 320 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 6501/2014 г., IV г. о. на ВКС.
- Решение № 6063 от 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 9518/2025 г., СГС, II-Б състав.
Настоящият материал има общ информационен характер и е подготвен от адв. Георги Гочев за улеснение на неговите клиенти и не претендира за изчерпателност или научно значение. Актуален към 20.10.2026 г.
Адв. Георги Гочев
Специалист по трудово и осигурително право. Член на Софийската адвокатска колегия. Десетгодишен академичен опит в Софийския университет (2015–2024).